Сезони на любовта – Епизод 73

Увеличената капка уиски удари като кал, зацапала езеро. През водата се разпръсна кафяв облак. Микробите се разбягаха, заплуваха в паника към краищата на стъклото. Но спасение нямаше. Гърчеха се, свиваха се, застиваха и умираха. Златотърсачът, седнал до Дашууд, потръпна.Не благодари на мен, помислих си аз, благодари на Уайът.-    Имаше малко време… исках да дойдеш и да се сбогувате./1а, разбирам.Ноа не можеше да отвори напълно очите си, всичко пред него изглеждаше неясно и замъглено. Баща му приличаше на огромен силует, на неясна сянка. В съзнанието му нахлуха части от спомени – стаята за почивка, където за първи път бе срещнал Моли, само че образът й бе заменен от седем леки щрихи, нанесени с флумастер.-    По дяволите! – каза стоманеният магнат. – Ще го направя двеста хиляди. Просто ми покажете ръката си.